Чистокръвни (Thoroughbreds) е американски криминален комедиен трилър филм от 2017 г., режисиран от Кори Финли по сценарий на Кори Финли. Премиерата на филма в САЩ е на 9 март 2018 г.
Филмът проследява странното и постепенно токсично приятелство между две млади жени от богат квартал.
Лили, крехка и добре възпитана на повърхността, изпитва дълбока ненавист към доведения си баща Марк, който управлява дома им с твърда ръка и желязна дисциплина. Аманда, наскоро „освободена“ от обществото заради инцидент с кон, страда от състояние, което я лишава от разбиране за емоции. Тя не може да обича, не може да съчувства — но може да мисли ясно, студено и целенасочено.
Когато Лили осъзнава, че Аманда не изпитва морални задръжки, двете започват да обмислят план за убийство. План, който се крепи на студената логика на Аманда и отчаяната, задавена ярост на Лили. За изпълнението им е нужен човек отвън — така се появява Тим, дребен дилър и провален тийнейджър, който се оказва последната им илюзия за „мръсна работа“.
Кори Финли дебютира със стил, който е парадоксално театрален и кинематографичен едновременно. Произлиза от театралните среди и това се усеща в минималистичните сцени, камерното пространство, диалозите, които звучат като бръсначи и точната, почти математическа структура на сценария.
Филмът е черна сатира, която демаскира буржоазното спокойствие и го заменя със студена морална пустош.
Оливия Кук (Аманда) изгражда персонаж, който едновременно плаши и привлича. Аманда е робот с човешко лице – премерена, честна до жестокост, неспособна на емоции, но способна да разбира хората по-добре от тях самите.
Аня Тейлър-Джой (Лили) е контрастът: маската на идеалното момиче, зад която се крият потискани демони. Тейлър-Джой изнася една от най-добрите си ранни роли – тиха, опасна, смутена и все по-готова да извърши необратимото.
Композиторът Ерик Фрийдландър използва струнни инструменти и неочаквани, почти експериментални звуци, които напомнят: „Няма нищо нормално в този дом, нищо невинно в тези момичета.“
Саундтракът е нервен, дисонантен, отекващ като сърдечен ритъм, който се опитва да избяга от собственото си тяло.
Финалът на „Чистокръвни“ е едновременно внезапен, неизбежен и тихо зловещ. Той не печели със шок, а със своята морална студенина. Филмът не предлага катарзис — само освобождаващото чувство, че истината е по-страшна от престъплението.
„Чистокръвни“ е блестящ, мрачен, почти математически точен психологически трилър, който доказва, че най-страшните чудовища са облечени в униформи, усмивки и добри обноски. Това е филм за приятелството като престъпление. За морала като негов съучастник.
